Фамилия: Такому
Име: Джефру
Начално Село: Определя се от екипа
Тип на чакрата: Определя се автоматично
Пол: Мъж
Възраст: 13
История: Малко огънче идващо от свеща,намираща се в центара на стаята-се опитваше да донесе светлина на дома.Имаше малка масичка,върху която стояха няколко ястия-агнешко,таратор и няколко питки.Две чаши,напълнени с червено вино-самотно се клатушкаха.Мъж и жена бяха легнали на пода върху подобие на юрган,но той бе в ужасно състояние.Едвам се държеше да не се разкъса на две равни части.Семейството определено беше бедно,но успяваше някак си да свърже двата края:
-Нитаку-сама..-едвам се дочу от жената,която беше обвила ръце около съпруга си.В тъмнината не можеше да се види хубаво лицето й,но очите й определено бяха красиви.Безчувственото кафяво при нея изглеждаше живнало,енергично.-..помниш ли,че преди време много желаехме деца?С всеки изминал ден-започвам да си мисля,че наближава “времето”.
-Нима,та ние себе си не можем да храним,а ти искаш и още гърла да се намесят.Какво ще ги правим?Да,в началото все още ще държим,ами после?Не.По-добре да не правим тази грешка.Не мога да живея с мисълта,че децата ми ще живеят в тази беднотия.Ако случайно ни удари късмета-тогава може да си позволим такива мисли,но в момента-смисъл от тях няма.-грубо мъжко лице,ядосано от диалога.
-“Ако”,всъщност значи никога..тази несигурност в живот ни-ме обърква прекалено много.Не ми се иска да продължаваме така.Не може!-сълзи.Прехапване на устни,усилване на прегръдката последва от страна на Нима.
-Имаме ли избор,Нима?Какво да направим повече?Всеки ден ставам рано-взимам тежкия чук и отивам да разбивам камъни,за да има какво да сложим в устите си всяка вечер.Вече двадесет години това се повтаря,свикнал съм-за промяна няма място.Преди имахме избор,сега-той си замина заедно с всичко,което имахме.-мъжът изпъна ръце назад,скръсти ги зад главата си и след това запали една цигара,доста дебела.
-Не е твърде късно,клана Тогу ни предложи много добра оферта,от която можем да заживеем щастливо.-Целувка,посрещната от устните на Нитаку.
-Не.Каквото те вършат-аз не искам да им се меся,лоши новини се носят за тези хора,не мога да бъде един от тях.Най-вероятно ще завършим в някой затвор,за дето ще вършим мръсната им работа!Никога!-ръката на Нитаку оформи юмрук,който се заби в земята.Мъжът не можеше да понесе факта,че дори говореха по тази тема.
…
-Родителите ми винаги се разбираха перфектно,при тях можеше да се каже,че има любов от пръв поглед,ако вярваш в такива неща.-вдигна рамене Джефру,докато разглеждаше една скала.
-О,разкажи ми още де!Защо винаги спираш до тук?!Нима не ме смяташ за твое гадже вече?-тъжен поглед се заби в земята.Момиче,с много хубава червена коса,която обгръщаше тялото й,сякаш бе някаква богиня от старото време.Тялото й просто беше невероятно,макар и да не бе напълно физически развита в някой области по които обикновено се цени една млада дама.
-Не,няма нищо такова,но тази част е най-хубавата.Нататък-нещата не са хубави.Спри да ме питаш за това-не искам да го разказвам,събужда спомени,които трябва за век и веков да си останат запечатани.
Момичето се наведе към Джефру и посегна с езиче към устните му.Моментът щеше да е найстина романтичен,ако младежа знаеше какво да прави.Приятелката му-беше набарала някой книги на майка си и покрай четенето им-разви някаква мания на подобни любовни теми.
-Какво..правиш?-уплашен,Джефру се опита да отстъпи назад,но единственото,което стана е да се спъне и да навехне ръката си.
-Виждаш ли какво става,когато не мислиш.-Анзу(така се нарича приятелката му.)хвана ръката на момчето и започна бавно да я гали,после пусна палавото си езиче по нея.Интересно как това можеше да се нарече лечение,но определено помагаше на Джефру да не мисли за болката.
…
-Нинджа?Какво ти става?Найстина ли искаш да станеш един от тези ненормалници?Стой тук,бъди с мен.Не заминавай.-пещера,в която беше доста студено бе мястото където се намираха двамата влюбени.Анзу се беше притеснила ужасно,защото знаеше,че този момент ще настъпи един ден,а не бе измислила начин да го предотвръти.
-Ела с мен!Не ти заповядвам,а просто ти казвам,че искам да просперирам,а без теб ще ми е ужасно трудно,даже невъзможно.Не ме карай да остана!-Джефру милваше момичето по косицата,докато думаше на ушенцето й.
В край на сметка,момичето се реши да придружи младежа към едно епично приключение.
Аура: Тъмна/ Светла - определя се от екипа
Аксесоари: Половин маска,с отвор на дясното око-две шипчета.
Втора нинджа чанта закачена чрез пружина
Напръстник
Статове: Определят се според историята на героя Ви. - общо: 10 точки
- Сила (+енергия)
- Бързина (+енергия)
- Интелект (+чакра)
- Воля (+чакра)
Развитие: Нинджутсу
Изображение:
Риу
Заглавие: Джефру Такому 
Съб Юли 10, 2010 12:43 am
